Но не можеш да върнеш пет години от детството на децата си.
Започнал бизнеса си, за да има повече време за семейството.Няколко години по-късно все още не беше го постигнал.
Днес ще разкацем историята на един собственик на фирма, с 15 души екип. Наскоро приключихме работа с него.
Това е човек, който започнал бизнеса си поради една много често повтаряща се причина. Започнал е бизнес, защото е искал да осигури по-добър живот на семейството си. Да прекарва повече време с децата си, да има свободата сам да определя колко и кога работи за да може да помага на съпругата си и да не трябва да моли за почивен ден, когато децата са болни. Най-вече за да може да бъде до децата си, докато растат.
Тогава те били още малки. На три, пет и осем години.
И както много собственици на бизнес, си казвал:
„Сега ще натисна малко повече. След няколко години ще стане по-лесно.“
Само че това не се случило. Бизнесът му растял. Клиентите ставали все повече.
Хората в екипа също ставали повече и естествено, оборотът растял.
Но заедно с тях растял и броят на нещата, които зависели от него.
Когато някой не знаел във фирмата какво да направи, се допитвали до него.
Когато трябвало да се вземе решение, той е човека.
Когато възникнел проблем, неговият телефон звънял без ограничение в коя част на деня.
И постепенно човекът, който създал бизнес, за да има повече свобода, се оказал човекът с най-малко свобода в него. Когато се прибирал вечер, физически бил вкъщи, но умът му още бил на работа. Проверявал телефона си постоянно. Отговарял на съобщения, дори когато си играел с децата. Мислел какво трябва да се направи утре.
И така няколко години по цял ден даваше себе си на бизнеса. А вечер за децата му почти не е оставало нищо.
До момента, в който негов приятел му предлага да направи нещо и е дал нашия телефон.
Това беше моментът, в който разбрахме, че проблемът, който трябва да решим, не е просто как да направим бизнеса му по-ефективен. Трябваше да направим така, че бизнесът да спре да зависи от него за всичко.
Започнахме от малките неща.
- Кои решения наистина трябва да стигат до него?
- Кои могат да бъдат вземани от екипа?
- Кой за какво отговаря?
- Къде хората имат нужда от повече яснота в ролите и отговорностите си и къде просто са свикнали собственикът или някой друг да решава вместо тях?
Процесът по разбиране и калибриране на процеса не се случи за една седмица. Но за малко повече от три месеца по-късно разликата вече беше огромна. Естествено, само подредбата на ролите не беше достатъчно. Беше нужно да разберем и хората зад тези роли.
Затова определихме какво мотивира различните служители, от какво имат нужда, за да работят добре, и какво ги кара да поемат инициатива или, обратното да се отдръпват и просто да чакат някой да им каже какво да направят.
Имаше предизвикателства от разликата между поколенията. По-младите хора в екипа имаха различни очаквания към работата, обратната връзка и свободата да взимат решения. По-опитните служители пък имаха свой начин на работа, изграден през годините.
И двете страни бяха добри в това, което правят. Просто невинаги говореха на един и същи език. Това, което един по-опитен служител приемаше за „нормална отговорност“, по-младият понякога приемаше като липса на достатъчно ясни насоки. А това, което младият служител възприемаше като нужда да задава въпроси и да получава обратна връзка, от другата страна понякога изглеждаше като липса на самостоятелност. Така с години се изплащаха заплати, които струваха на бизнеса стотици хиляди лева и доста скъсани нерви.
Затова ние не се опитвахме да направим всички еднакви. А да създадем начин на работа, в който различните хора могат да работят добре заедно.
Изяснихме ролите и отговорностите. Определихме кой какви решения може да взима. Видяхме от какво имат нужда различните хора, за да поемат тези отговорности. И работихме със самия собственик. Защото се оказа, че на места екипът вече е готов да поеме повече, но той по навик продължава да се намесва. Така постепенно екипа започна да работи като добре смазана машина.
Истината е, че телефонът не спря да звъни напълно.
Проблемите му не изчезнаха магически.
Но вече не всеки проблем е негов проблем. И не се налага той да решава всичко. Хората започнаха да поемат повече решения сами. Отговорностите на служителите му станаха значително по-ясни и изпълними. А той постепенно започна да си връща нещо, което от години смяташе, че просто няма: времето си.
РАзказвам тази история, след като се чухме преди няколко дни и той ми сподели, че:
„Вече мога да се прибера и наистина да съм вкъщи, с децата.“
Не може да върне годините, които вече са минали. Децата му няма отново да бъдат на три, пет и осем годин.и. Но пък може да реши как ще изглеждат следващите години. И може би това е нещо, което повече собственици трябва да си зададат:
Защо започнах този бизнес?
Ако отговорът е „заради семейството ми“, следва още един въпрос:
Семейството ми получава ли днес живота, който исках да му дам, когато започнах? Или бизнесът получава най-доброто от теб, а за семейството само каквото е останало?
Ние помагаме на собствениците да изградят екипи, които могат да поемат повече решения и отговорност, така че бизнесът да продължава да расте, без всичко да зависи от един човек.
Защото можеш да изградиш по-голям бизнес и след пет години.
Но не можеш да върнеш пет години от детството на децата си.